BLACK REBEL MOTORCYCLE CLUB Beat The Devil's Tattoo (2010)
Лейбъл: Abstract Dragon
Aвтор: Никола Шахпазов
Oценка: 5.5 / 6

Беше време, когато покрай саунда на гоа транс революцията и ”Leftism” на Leftfield лишени от интуиция (или решили да яхнат музикалната вълна) критици съвсем убедено твърдяха, че рокът от старата школа е мъртъв и китарната музика би могла да съществува единствено и само в съвсем нова обвивка – или като Placebo, или като тогава особено актуалните The Prodigy. Колко наивно звучат тези прогнози днес, когато Them Crooked Vultures се оказват бандата на деня с колекция почти небрежно изсвирен рокенрол с класически измерения, а Black Rebel Motorcycle Club са тук с чисто нов албум, в който тежката сайкъделия, спейс рока, хармониката и леките фолк забежки вървят ръка за ръка както с алтернативни деведесетарски китари, така и с откровени The Rolling Stones-вметки.

Не се подлъгвайте - Black Rebel Motorcycle Club не звучат старовремски, макар и преклонението пред техните идоли не може да бъде подминато. Изключително адекватни на момента, в който поредния рок прилив залива загиващата музикална индустрия, калифорнийците ни поднасят изискан и умело приготвен албум, в който няма стремеж към хитови припеви и лесни постройки, а по-скоро ще откриете разгръщане на потенциала им да правят многопластова и смислена музика, на която като нищо можете да се кефите с един голям Джак в ръка.

Началото на ”Beat The Devil's Tattoo” е особено яко – защото едноименното парче е почти фолк и дяволски зарибяващо, един адски госпъл с мръснишка китарна бленда и чуден припев. Краят пък е разточително красив – 10-минутната сайкъделия ”Half-State” не само е най-дългото, но изпъква и като едно от най-добрите парчета в албума. А в него има какво още да се чуе – и в химновото ”Bad Blood”, и в баладичната хармоника в ”The Toll” или блусарските елементи на ”River Styx”, но пък би било подвеждащо да посочвам с пръст личните си фаворити, защото Beat The Devil's Tattoo звучи най-добре в своята цялост.

Честно казано, ако имах черен Ford Mustang от 60-те и възможността за нощна разходка по Route 66, това би бил идеалният саундтрак. И в студено-слънчева София също действа добре, даже доста.